Сцена 4: Отблъскващо
"Само момент, Аня, приключвам."
С десет пръста Марк чукаше по квавиатурата на лаптопа, сякаш живееше в пустинята и чакаше с нетърпение да завали. Познавахме се от един консултантски проект и аз често ходех във фирмата му. Той работеше далеч от града в голяма машиностроителна компания.
"Какво правиш още", попитах го аз.
"Резервирам полети."
"Но... ти си инженер. Нямаш ли асистентка?"
"Вече няма и да имам."
"Lean Management."
С гаден звук принтерът се включи и изплю потвърдената резервация на нискотарифна авиокомпания. През това време МАрко подписа няколко квитанции, пъхна ги в един плик и трескаво затърси съответната пощенска марка.
"Така, отчетът за командировката ми ще потегли още днес към обслужващия център в Хърватска.", каза Марк. "Ей сега свършвам."
"Е, как е работата?"
"Понася се. Поне имат нужда от мен."
"Защо?"
"Ами, няма инженери. Твърде малко са добрите инженери в бранша."
"И твърде много добрите асистенти по улиците.", отвърнах аз. Марк прекъсна за миг търсенето и ме погледна въпросително.
Кой е антонимът на смисъл? Правилно: безсмислие. Или пък: глупост, празнодумие, нелепост, идиотизъм. Отново и отново се натъкваме на фирми , предлагащи това разнообразие. Предлагат го на нас, на своите служители и на клиентите си. Тип компании, подобни на организацията, в която работи нашият приятел Марк - инженерите сами си резервират полетите, сами си отчисляват разходите и сами си изпращат документацията. Защото асистентките струват пари. А разходите трябва да се съкращават. И те ги съкращават - когато инженерите търсят пощенски марки вместо да търсят нови проекти. Просто невероятно."
Из "Следи вместо пепел", Аня Фьорстер и Петер Кройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар