Уводът - вдъхновението, което никой не чете, Част 1

"Удовът - вдъхновението, което никой не чете" е поредица статии, които ще представят пълното "интро" на книги за бизнес, икономика и мениджмънт , които са ме впечатлили и смятам, че си струва да бъдат прочетени.

Част 1 - Как започна всичко

"Скали. Камъни, кактуси. И слънце, което безмилостно жари от небето.
Тук най-напред научихме следното: Не поемай на път без вода. Иначе една повреда на автомобила може да има фатални последици.
Финикс се намира в Югозапада на САЩ, във Valley of the Sun, Долината на слънцето, насред постинята Сонора. А там е горещо Много горещо. Температурите от май до септември са доста над 30 градуса. В най-зойните дни на годината термометърът достига дори 50 градуса.
Минаха 14 години, откакто живяхме във Финикс, на границата на пустинята Сонора. Накратко - тършувайки в една стара кутия за снимки, фотографиите изпаднаха в ръцете ми. Една от тях до днес ни привлича с чара си и щом я погледнем, потъваме в нашите спомени...
Всяка година през пролетта там се случва нещо необичайно: Вали. Не дълго, обикновено един-два дни. И малко след това пустинята се преобразява в пъстро, абсолютно завладяващо, море от цветя. Пустинята заблестява - в жълто, лилаво, бяло, оранжево. Хората прииждат отвсякъде, за да видят отнемащото дъха природно явление. И ние не можахме да се откъснем от почтицюрреалистичната магия на този краткотраен рай - така възникна снимката, която сега, след всички тези години, държим отново в ръцете си.
Пустинята оживява. Директно под повърхността е посято зрънцето на необятните възможности, което чака подходящите условия. Веднага щом се появят, по разцъфтява. Животът експлодира. Подхранвано от благоприятни предпоставки, покълналото семе расте необратимо.
Толкова пъстра и жизнена, изобретателна, продуктивна и въодушевяваща - като морето от цветове в Долината на слънцето - може да бъде и икономиката - въпреки браншовете и компаниите, приличащи по-скоро на пустиня, в която наредбите, бюрокрацията и пирамидите на властта циментират скуката във всекидневието. Защото животът се таи навсякъде в скритото.
Понякога той възкръсва в дребния служител, който напуска, поема самостоятелен път и с новата си, собствена компания, разбърква порядките в бранша. Друг път се въплащава в шефа, който неочаквано отказва да рови в рутината; в предприемача, който променя правилата на играта и жъне успехи след успехи; в служителя, внезапно озарен от грандиозна идея, или просто в някой, ненадейно проумял потребностите на клиентите си или погледнал с други очи към продуктите си. Във всички случаи обаче животът се възражда изведнъж, и то там - на мястото на някогашната пустиня
Твърдо вярваме, че същото, което се отнася за пустинята Сонора, касае и нашите компании. Нашите училища. Нашите семейства. Навсякъде, където се събират хора и има съответни предпоставки, растежът не може да бъде овладян.

Може би ВИЕ сте зрънцето във Вашата компания?

Вероятно носите в зародиш движещата сила, таланта, идеите, които трябва да покълнат и да накарат обкръжението ви да разцъфти? Ето защо искаме да ви окуражим: Използвайте всичко, което ви е дадено!
Вашият принос е ценен. Надяваме се да изправите глави и да дадете път на семенцето да покълне и да донесе промяна. Надяваме се да ви убедим, че шансът е огромен. Шансът да развието своя професионален и личен живот във вашата посока. Не в тази с лесно постижимите неща, която ви втълпиха на последния курс по мениджмънт. Не. Промяната към по-добро започва, когато разберете, че правилата на играта в икономиката принципно са други. И когато използвате промяната за себе си, разгръщайки целия потенциал, който притежавате. Ден след ден.

Всичко започва от вашето решение.

Онова, което касае всеки поотделно, касае в еднаква степен и компаниите, и обществото като цяло. Ние трябва да решим. Статични или динамични? Какви искаме да бъдем? Около нас всичко се променя с непозната до днес бързина. Дори и водещите икономически сили, и пазарните лидери са длъжни да се преоткрият отново - за да гарантират позициите си, за да не бъдат пометени и накрая прегазени от иновациите, нито пък - копирани от амбицираните конкуренти.
Всички ние имаме избор. Ако продължим по старому, може да ни изтикат встрани: Някога високо ценени специалисти - утре подбутвани служители в компанията. Някога в основен отдел - утре изпразнени от съдържание. Някога лидери на пазара - утре затънали в незначителност. Някога от доминиращ бранш - утре забравени. Някога от страна, световен шампион в износа - утре зависими, стреснати, задлъжнели, престарели, мрачни и отхвърлени.
Ако приемем предизвикателството, започва бърза надпревара с конкуренцията - навсякъде и във всичко: Във въображение, във вдъхновение, в богатство на идеи, в инициативи.
Ще я надминем, ако се захванем със самите себе си и вложим собствената си енергия, творчество и ангажираност. Всеки ден отново и отново. Незначителните в миналото личностни характеристики днес са горе-долу всичко, от което се нуждаем.
За да разгърнем този потенциал, не е достатъчно да подобряваме традиционните управленски практики, нито по-добре да ги прилагае. Касае се за нещо друго: За фундаментално друг вид мениджмънт. За друго мислене и друго действие. Друго? Какво точно? Това искаме да знаем. Затова написахме тези книга.
Американската писателка Ерма Бомбек споделя: "Когато в края на моя живот застана пред Бог, дано не ми е останала частица потенциал, за да мога да кажа: Използвах всичко, което ми бе дадено."
Е? Какво чакате още?
Само мъртвите не се променят."

27.02.2015г.
"Само мъртвите не се променят" от Аня Фьорстер и Петер Кройц

Чарлс Буковски: 10 съвета за добър живот

Животът е един. И трябва да го изживеем на максимум. Как да стане това обаче? За съвет може да се обърнем към един от признатите специалисти в тази област - писателя Чарлс Буковски.

За него казват, че пиел повече от необходимото, имал повече любовници, отколкото се смятало за прилично, работел не там, където се приемало за престижно и живеел по начин, различен от този на обикновените членове на обществото.

Никога не пишел за неща, за които е приятно да се чете. Текстовете му са пълни с горчилка. Черноработник, пияница... и един от най-умните писатели на 20. век.

Животът му вдъхновява няколко книги и става повод за безброй клюки. Буковски бил бродяга, пиянде, пощальон, бунтар, журналист, писател, поет. Не всеки може да живее така необичайно и плодотворно, затова нека се вслушаме в съветите, почерпени от творчеството му.

Не се съгласявайте

"Исках целия свят или нищо."

Не бива да се примирявате с по-малко от това, което искате и заслужавате. Стремете се към най-доброто и не приемайте нищо, освен онова, което ви прави напълно щастливи. Няма никакъв смисъл да се отказвате от целите си, за да се съгласите на просто приемливи резултати и после цял живот да се измъчвате от съжаления.

Обичайте себе си

"Никога не съм срещал друг човек, с когото бих искал да сменя мястото си. И дори това да е заблуда, от този факт ми става по-леко."

Вярно, никой не е съвършен, но в същото време няма никакъв смисъл да се тормозите от това. Престанете да се критикувате за всяка грешчица и проявете малко снизхождение към слабостите си. Това не значи, че не бива да работите над самоусъвършенстването си. Просто станете най-големия си почитател и поддръжник - каквото и да се случва.

Живейте на 100 процента

"Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея."

Искате да скочите с парашут, но не можете да съберете смелост? Скачайте! Мечтаете да се запишете на курс по история на изкуствата, но не знаете дали ще ви потрябва в живота? Запишете се още днес! Разполагате само с един живот, който може да изживеете само сега. Защо да чакате, докато стане твърде късно?

Не се бойте от мъката – без нея няма да можете да вкусите щастието

"Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински."

Болката, скръбта, разочарованието, гневът, тревогата - това са негативни чувства, които ни тровят живота и ни правят нещастни. И все пак никога няма да можете докрай да оцените положителните емоции, които ни предлага животът, ако не познаете техните противоположности. Затова в мига, в който ви овладее унинието, си спомнете, че скоро всичко ще се промени и този мрачен момент само ще подчертае красотата на настъпващия изгрев.

Бъдете уникални и безсрамно подчертавайте това с всичките си постъпки

"По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил."

Не се бойте да бъдете себе си. Чарлс Буковски със сигурност не се е страхувал от това. Винаги показвайте истинското си лице и се стремете да изразявате собствената си фантастична индивидуалност. По-добре да изживеем живота като самите себе си, отколкото да се мъчим да се правим на някой друг, за да угодим на околните. На кого му пука какво мислят те?

По-силни сте, отколкото си мислите

"Понякога ставате сутрин от леглото и си мислите, че няма да преживеете този ден. После обаче сами ще се смеете, като си спомняте своите съмнения."

Животът е пълен с изпитания и лишения - да, знаете това и сами, изпитвали сте го неведнъж на гърба си. Въпреки това обикновено успявате да преодолеете тези проблеми и да останете цели и невредими. Винаги помнете, че сте по-силни, отколкото си мислите, и това ще ви помогне да преминете и през най-трудните дни.

Не се бойте от смъртта

"Нося смъртта в левия си джоб. Понякога я вадя и й говоря: „Здравей, мила, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще бъда готов."

Смъртта е неизбежна. Защо тогава да пилеем живота си в тревоги за нея? Вместо да се измъчвате от мисълта за края, използвайте всички предимства на живота, докато го имате. Много по-целесъобразно е да празнуваме живота, вместо да се боим от смъртта.

Вярвайте в себе си

"Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения."

Вие сте великолепни и единственото, което ви е нужно, е да повярвате в безспорните си и блестящи таланти. Когато постигнете пълна увереност в тях, ще се удивите от върховете, които ще покорите.

Има много по-лоши неща от самотата

"Има и по-лоши неща от това да бъдеш сам. Понякога минават десетилетия, докато осъзнаем това, но няма нищо по-лошо от това да го осъзнаем твърде късно."

Твърде много хора се боят от самотата и всячески се стремят да я избягват. Понякога обаче лошата компания е много по-ужасна от самотата, която можем да напълним с какви ли не полезни и радостни занимания. Научете се да се цените отделно от другите и уважавайте личното си време.

В живота има от всичко по малко – не вземайте нещата твърде насериозно

"Понякога трябва просто да се изпикаеш в мивката."

Неочакваните, откачени неща ще ни се случват и трябва да ги приемаме такива, каквито са. Не бива да зацикляме на съвършенството. Понякога трябва просто да се отпуснем. Не си струва да вземаме всичко прекалено насериозно – животът е твърде забавна игра за това

Източник: Life Hacker/ Мениджър Нюз

AKO

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко се

довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакаш без да се отчайваш;

наклеветен, не сееш клевети,

или намразен - злоба не спотайваш.

но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха - зъл предател,

еднакво със Триумфа - стар циник;

Ако злодеи, клетвата ти свята

превърнат в клопка и го понесеш;

Или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако накуп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани -

и изхабени да ти служат пак,

и крачиш само с Волята останал,

която им повтаря "Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в Двореца - своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

Ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната минута

с шейсет секунди спринт поне веднъж

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

Rudyard Kipling

Be A Manager or Be Managed

Most companies think that “management” is simply a title given to someone in charge of a particular area of their business. In my opinion, that person’s title would more accurately be “Employee I Really Like In XYZ Department.” The title of manager should be more respected and reserved for someone who truly manages.

How do I know this and what makes me the expert? Seeing it done all wrong. I've had more managers in my day (as we say here in Missouri) “than you can shake a stick at” and very few, if any at all had the skill or mindset of a great manager.

In our initial quest to find employees here at Go By Truck, we found our top candidates were drawn to our mission to unite a great American industry and wanted to be a part of making real change happen. As a start-up, we needed specialists rather than generalists, in order to cross every “t” and dot every “i” before going live.

Taking my previous education into account, however, I knew without a doubt we could not launch without great managers (typically generalists) as the cornerstones of our operation.

With this in mind, prior to company launch, I pulled these early employees aside, telling each of them they were being given the opportunity to lead their respective areas of expertise and if they failed at the task, they would instead be led. They looked at me with bewilderment and shock. Each had assumed that because they had been hired at the point of the company’s inception, they would be granted high level management positions.

Having said this, there’s nothing wrong with needing to be managed. I have some of the world’s most dedicated, intelligent and skilled employees. Most simply aren't managers, and those who aren't, now know why and are truly happier for it.

So what’s the point? The point is that although everyone wants to be a manger, few are. Knowing who you are (generalist, specialist, social, non-social, organized or perfectly chaotic) will help save you time and prevent bad decision making on your professional path.

If you’re currently a manager or aspiring to management in the future, ensure that you truly understand the task you’re taking on. Be sure that you've got it in you to do the hard things at the hard times, to sometimes be the fall guy, and to be the hardest working guy or girl in the room. If you’re in the wrong position, you’ll never experience growth. You will only be average, at best. If you allow yourself to be placed in the right position, whether management or not, your growth will become exponential.