Клиентът

Wikipedia дава следната дефиниция за клиент:

"Клиент в Древен Рим - човек, намиращ се в специфични взаимоотношения и под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Клиентът можел да бъде свободен римски гражданин от плебейски произход, чужденец, освободен роб. Отношенията между клиента и патрона били основани върху верността (fides) и взаимните задължения (obligationes): клиентът често носел родовото име на своя патрон, участвал във всички религиозни празници на семейния му култ, нямал право да свидетелствува срещу него в съда, съпровождал го по време на война, поддържал го в политическия живот; от своя страна патронът бил длъжен да подпомага материално своите клиенти и по всякакъв начин да защитава техните интереси. Всяка сутрин клиентите се явявали пред своя патрон, за да поднесат поздравленията си (salutationes), а той им давал своя дар (sportula) – малка кошничка с продукти или ястия, впоследствие – и с пари. В Късната Република и през Императорската епоха богатите клиенти подпомагали материално патрона си. Клиентите били важна опора на политическата върхушка, често техният брой бил важно свидетелство за авторитета и обществената сила на патрона."

В съвременната бизнес среда клиентът е ключова фигура. Да не кажа даже отключваща. Много е тъжно обаче, че има страшно много хора и фирми, които отказват да приемат, че времето в което клиентът беше роб отмина и сега робите властват! Спартак умря! Да живее Спартак!

Популярната история за Спартак разказва за един гладиатор, повел робите към свободата. И днес всички викат "Аз съм Спартак!" с пълно гърло и меч в ръка.

Онзи Спартак, робът, които се изправя пред легионите на Рим и знае, че каузата му си струва, дори с цената на живота му.

Днес клиентът е освободен роб, на когото е пределно ясно, че ако не плати, бизнесът умира. А той ще плати само, ако насреща получи стойност, благодарност и шарени фоерверки за пристигането си. Пакетът трябва да включва и петзвезден хотел за белият кон, на който ще се появи. И бъдете сигурни, че не му ли дадете тези стойности, той ще намери друг, който е готов да ги даде! Някой, който не само ще му даде стойност за парите му, ами и ще му благодари сърдечно за това, че му е позволил да го направи. И всичко това с широка и искрена усмивка на лицето.

Всичко се променя, приятели! Колелото се върти! А успелите са тези, които постигат нужната скорост, за да останат на гребена на вълната. Те са тези, които знаят, че времето на робите отмина и сега те са свободни да избират. А избор има!

Затова се събудете, изпийте си кафето и се огледайте около себе си. Днес е красив ден, времето е слънчево и птичките пеят. Вашите клиенти ще дадат всичко и ще останат винаги до вас, само ако ги обичате силно, решавате проблемите им, създавате усмивки на лицата им и искрено желаете да са щастливи и успешни! Как да го постигнете? Дайте най-доброто от себе си, добавете още толкова и ако не знаете какво искат, просто ги попитайте! Обещайте им да им дадете това, което искат. След това им дайте повече от това, което сте обещали!

По темата два любими цитата:

"Преди да поискаш трябва да дадеш!" и

"Нищо не е вечно!"

Клиентите, които преди смятахме за роби сега са глезени и капризни и искат не продукт, а цяло изживяване. За да го помнят, да го разказват, да се снимат с него... И това е правилно! Защото успява да стигне този, който знае пътя. С познаване, с питане, с навигация... няма никакво значение, важното е да стигне крайната точка! А тя е тази, в която неговият клиент го обича и би дал всичко за него! Дори това всичко да са няколко лева...